Москва Ден 4 (1.1.2016)

Знам, че чакате с нетърпение продължението на приключението Москва и сега във влака за София намерих време да попиша. Затова няма да се впускам в дълги уводи и започвам по същество. Предварително се извинявам за възможните печатни грешки. Ще ги корегирам, като имам достъп до компютър с интернет.

На 1ви януари станахме към 2 следобед. Нямаше как да бъде другояче, след като си бяхме легнали в 8 сутринта. Беше ясно, че няма да можем да посетим никакви музеи, понеже нищо нямаше да работи, затова бяхме решили да се разхождаме по Москва. Събуждайки се, усетих, че имам нужда от още малко сън и оставих Тошето да иде до храм Христа Спасителя, а аз дремнах още 30-40 минути. Като станах, реших да не слагам термо клин и това беше една голяма грешка. Срещнахме се на станцията пред храма и се запътихме към МГУ. Сградата на университета е една от така наречените сталински сестри. Това са седем огромни сдания, които направо те карат да се чувстваш нищожен пред тях. За да направя качествена снимка, трябваше да се отдалеча поне на 500 метра, ако не и повече.

След тази страхотна гледка, се запътихме към ВДНХ. Това в превод означава изложение на домашното народно стопанство. На практика представява огромен панаир, в който всяка държава от бившият СССР има собствена сграда. Като пример ще ви кажа, че сградата на Таджикистан приличаше на Тадж Махал. По средата на ВДНХ, между сградите се намирше най-голямата пързалка в Русия.

Просто е неописуемо. До ВДНХ е разположен и паметникът на работника и колхозничката. Тези от вас, които са гледали някой филм от Мосфильм, несъмнено ще го познаят.

Забравих да кажа, че този ден се бях уговорил с моята колежка от софийския университет Дария да се видим. Освен това, Тошето беше писал в групата на каучсърфърите за евентуална среща вечерта да се видим и с тях. Закъснявахме и бързо тръгнахме към паметникът на маршал Жуков, където беше срещата. Бяхме там почти навреме. Малко след като Дария дойде, дойдоха и една от двойките руснаци от нова година – Дима и Ксения.
Както вече бях споменал, бях излязъл без термо бельо и нянах търпение да седнем някъде на топло. Точно тогава, изневиделица, Дима и Ксения предложиха да им идем на гости. В началото се дърпахме, понеже в Русия не е прието да се ходи на гости с празни ръце, но не след дълго склонихме. Няма да изпадам в детайли за всички теми, които обсъждахме, но ще ви кажа, че се чувствах така, все едно познавам тези хора от години. Предполагам, че чувството беше взаимно. Все пак, колкто и да беше приятен разговорът, дойде време да се прибираме.
Понеже бях леко облечен, решихме да направим разходка из станциите на московското метро. Предполагам, че сте чували, че някои от тях са истинско произведение на изкуството и архитектурата. Наистина бяха много впечатляващи. За метрото мисля да напиша отделен пост, така че го очаквайте.

В края на деня се прибрахме в хостела, изживяли още един магически ден в Москва. Рядко се случва да се запознаеш с нови хора, а да имаш усещане, че сте стари приятели. От друга страна това, че не се бях облякъл добре, ни даде възможност да видим една Москва, която не е туристическа дестинация, но е все така красива и очарователна. Е, беше ми студено, но както е казано: всяко зло за добро.