Московското метро

Бях ви обещал по-рано разходката ни в московското метро да бъде описана в отделен пост  – ето го и него. Ще припомня, че тя се случи на първи януари след като се връщахме от апартамента на Дима и Ксения. Тъй като ми беше студено, а и вече беше минал пиковият час в метото, това беше идеалният момент за тази разходка. Освен това имахе и страхотен гид в лицето на моята колежка Дария.

Голяма част от станциите на московското метро са правени по съветско време и ми се струва, че те са уникален паметник на тогавашното изкуство и архитектура. Да има някои станции, които са абсолютно обикновенни, но някои са наистина като вестибюли на някои театър или нещо подобно. За да не губя време в обяснение, започвам с описанието на всяка една, от тези които видяхме в реда на нашето посещение там.

“Белорусская”: От името личи, че станцията е посветена на Република Беларус,или по скоро на Беларуската Съветска Социалистическа Република. По тавана станцията има музайки с герба на БССР и други социалистически символи. Над нея пък има и връзка с небезизвестният “Белоруский вокзал” (Беларуска гара)

Всъщност, съветска симовлика има почти на всяка станция на метрото.

След “Белорусская” посетихме Маяковская, която по тавана има множество такива “куполи” в които отново има музайки изобразяващи различни моменти от съветския бит и история.

Станция “Новослободская” пък има витражи по колоните, а всеки един от тях е различен. Не можах да видя всичките, понеже в момента в който бяхме там ги миеха, но ето ни снимани пред един вече измит:

Освен тези виражи на едната от стените можете да видите и тази музайка с текст”мир во всем мире” или иначе казано: “Мир по земята”:

След това слязохме на станция “Проспект мира”, но не знам защо явно не ми е направила кой знае какво впечатление и не мога да намеря снимки от нея. Затова пък имам повече от следващата, която посетихме – “Комсомольская”. Както личи от името, тя е посветена на комсомола и е изпълнена с музайки на Ленин. Там също така на всяка колона има и гравиран гербът на Москва.

След това слязохме на “Курская”, но и от нея, както и от “Проспект мира” нямам снимки – явно не ме е впечатлила. “Внимание, вратите се затварят. Следваща станция “Площадь революции””. Както можете да си представите от името, станцията е посветена на Великата октомвриска революция. За разлика от останалите станции досега, вместо музайки и релефи, на тази  станция има бронзови скулптури. Има поверие, че ако погалиш носа на едно от кучетата, ще бъде на късмет. 

Както се вижда, наистина много хора го правят, защото беше лъснал до златно. Но хората пипат не само носът на кучето. Почти всяка бронзова фигура има излъскано място, което се пипа най-много.

Последната станция, ня която слязохме, преди да се запътим към дома беше “Киевская”. По аналогия с “Белорусская”, тази станция е посветена на Украинската Съветска Социалистическа Република, а над нея е “Киевский вокзал”. По стените на станцията има сцени от украинския бит и култура, както и почти неизбежните портрети на Ленин.

С това и приключва моят фоторазказ за московското метро. Не претендирам за изчерпателност, но се надявам да съм успял поне малко да пренеса от уникалния дух на метрото. Ако посещавате Москва, отделете някоя вечер и вместо да седнете някъде на вечеря, вземете си сандвич и се качете на едно изключително интересно пътуване.

P.S. Неотдавна попаднах и на тази статия на английски, която също описва станциите и ми се струва, че си заслужава да се прегледа.